Преди болеше... Болеше, когато всеки ден се карахме за щяло и не щяло. Болеше, когато виждах какво изпуснах от живота, защото ти не ми го даваше. Болеше, когато разбрах какъв си всъщност, а аз те мислех за различен. Болеше, когато осъзнах, че не искам да съм като теб, а вече малко или много бях.
Преди болеше, вече не. Сега мястото в сърцето ми, където беше ти, е празно, пусто. Там, където беше ти, вече няма нищо; няма болка и тъга, няма и радост, и усмивки, остана само безразличието. То ме убива, споменът за теб ме убива, всичко, свързано с теб, малко по малко ме разкъсва на парчета. Не мога да те мразя, но не мога и да те обичам. Не мога вече да плача, но и все още не мога да се смея. Мога само да чакам - да чакам и безразличието да си отиде, времето да излекува всички рани и да скрия спомена някъде дълбоко, където почти никога няма да го откривам.
Преди болеше... Вече не! Преди те обичах... Вече не!