Nov 17, 2005, 2:27 PM

Преди да настъпи утрото 

  Essays
2126 0 1
Ще дойда при Теб с коси мокри от дъжда.Ще дойда боса, с издрани нозе - ранена, грешна, но смирена.Бъди сигурен - ще дойда!
А Ти ме чакай, с разтворени ръце.Ръце силни, топли и любящи.Прегърни ме, защото ще имам нужда от това - да бъда закриляна, обичана и опростена.
Ще дойда при Теб с очи пълни със сълзи, очи които молят за прошка.А Ти ме чакай!!!
Дай ми цялата си топлота и нежност.Дай ми цялата си вярност и любов.Моля Те смирено да ми простиш, когато дойда.
И аз ще дойда при Теб с окървавени две ръце, а в тях ще бъде детето на моя грях.А Ти ме чакай - отвори врата и ме приеми.Ще бъда наранена и самотна.Ще дойда да ме утешиш, сълзите ми с устни да попиеш, да ме прегърнеш и да ми дадеш цялата си обич, от която ще имам нужда.
Аз ще се върна, защото ще съм разбрала, че без Теб съм неспособна да живея.Ще се върна да ме научиш да бъда щаслива, весела и свята като Теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Н All rights reserved.

Random works
: ??:??