Стоях... цялата зимна нощ прекарах на терасата... Гледах приказката, която беше пред мен... Снежнобелите покриви и дърветата... Питах се дали им е студено, но на мен не ми беше... Сълзите ми ме изгаряха толкова силно, че не усещах нищо друго, освен болка. Бях невинна, бях наивна... бях наранена! Исках всичко да е само сън, но не беше... Бях направила грешки, които не можеше да прости... Бях най-добрата му приятелка... Но вече, НЕ!! Сега съм само една позната. Само преди месец не можех да си представя да прекарам един-единствен ден без него... А когато ми се налагаше, чувствах, че една част от мен я няма... А какво трябваше да правя сега? Как да продължа напред без него?... Всички тези мисли се разхождаха из главата ми, а аз продължавах да седя и да гледам навън... Треперех, но не беше от студ... всяка една сълза се изтръгваше сякаш с нож от сърцето ми... Болката беше неописуема, но всичко, което исках, е да си го върна! Нима може да бъде по-зле?... Изгубих най-добрия си приятел!... Чов ...