Споменът за онази вълшебна нощ се е загнездил дълбоко в мен. Нощта, в която се запознах с него. Съдбата бе решила да ни срещне и да бележи живота ми със своя тежък печат. Още в първия миг, в който го видях и погледите ни случайно се срещнаха, разбрах, че ще се случи нещо между нас. Но нямах ни най-малка представа какви ще са последиците от постъпките ни. Всичко започна като приказка и продължи така до сутринта. Погледите, усмивките, неволните докосвания, прегръдките, сладките приказки, целувките, дори въздухът около нас... всичко бе изпълнено с любов. Това сладко, неземно чувство, сгряващо кръвта ти, което обзема цялото ти същество и те праща в облаците, носи те на своите нежни криле. Понесе и мен... следвах я, следвах и поривите на сърцето си. Правех това, което ми диктуваха чувствата. Но и този път ме поведоха в грешната посока. Чувах ги как тихичко се кикотеха на моята глупост, но сякаш не можех да се спра. Отново спечелиха проклетите чувства, а аз изгубих... До кога ще губя? До ког ...