Имало едно време, в едно красиво и спокойно градче малко момиче на име Лилия. То живеело с родителите си, брат си и баба си и както всяко едно дете обичало да си играе. Лили имаше много малки приятели, с които прекарваше повечето от времето си. Тя обичала да живее в свой собствен свят, в който много от нещата са въображаеми. От време на време обичала да послъгва, защото си мислеше, че хората няма да я приемат такава, каквато е.

С течение на времето с порастването си Лилия се отдалечила от старите си приятелчета и си намерила нови. С едно от момичетата – Роуз, тя се сближила много. Прекарваха цялото си време заедно – само двете в правейки на щуротии, забавляваха се по различни начини и успяха да запазят приятелството си дълго време. Лилия беше щастлива, защото за пръв път някой я разбираше и и напомняше на нея самата. Един ден обаче, Роуз се отдели от Лили. Вече не искаше да прекарва времето си с нея и се промени. Заедно с нея обаче се промени и Лилия...

Лилия останала сама без надежда, че ще срещне разбиране от някого. Самата тя се беше променила много след раздялата с близката си приятелка – тя стана недоверчива, отдръпната и нещастна. Докато един ден...

Лилия беше на брега на морето докато не реши да влезе и да се изкъпе. То беше спокойно. Макар да беше вече голямо момиче, тя бе запазила много от детското в себе си – радваше се на морето сякаш е малко дете, мяташе се, гмуркаше се. В един момент се озова в дълбоката част на морето и усети, че не може да диша. Нещо я дърпаше навътре. Въпреки че си мислеше, че може да плува, уплахата и попречи да се справи. Изведнъж чу глас. Огледа се, но не видя никого наблизо.

- Успокой се. Правя го за твое добро. Виждам, че ме посещаваш често и забелязах как ми се любуваш. Реших да направя нещо хубаво за теб. Само бъди спокойна. казало и морето.

След тези думи Лилия останала изумена. Изведнъж усети как някой хваща ръката и и я дърпа към брега на морето. След секунди вече беше в безопасност. Беше уплашена, но се радваше, че вече е на сушата. Така и се запозна с момче на име Боби. Той беше нейният спасител.

Боби също като Лили беше отишъл да се наслади на магията на морето. Щом я видя разбра, че се нуждае от помощ и и се притече. Той беше хубаво момче и също като Лили беше разочарован много пъти. Но вярваше в доброто и в магията на живота. И всъщност, въпреки уплахата, която страшната случка донесе на Лилия, това беше като начало на един нов живот за нея.

Тук е времето да кажем, че морето поискало да запознае тези две души, защото знаело, че имат нужда една от друга. Морето е толкова необятно, носи спокойствие, чувство за безкрайност и дава сили на хората – върши чудеса, усеща емоциите на хората. Всеки, докоснал се до него, винаги се връща отново. Морето обичало да си играе с хората, когато те се отнасяли добре с него. Плискало ги с вълни, успокоявало ги с шума им и дори лекувало техни стари травми, променяли животи...

От този ден нататък, двете души станали най-добри приятели. Лилия и Боби пракарвали много от дните си на морето, припомняйки си срещата си. Ставаха все по-близки и най-важното е, че усещаха вълшебството на морето и живота всеки ден. Заедно. И откриха истинската любов. Лилия осъзна, че не само Боби е нейният спасител. Морето я беше спасило от мъката и злините, които вършат хората и тя ще му е благодарна завинаги.