Заучените положения са съставната част на изпълнената с влажни звуци и
препъващи лиани джунгла, наречена междуличностни отношения. Спонтанността остава
някъде на заден план, откровеното мнение е обяздено от треторазряден хумор, а
учудването е прегазено от сапунения мехур на необоснованата горделивост.
Неразбирането на нуждата от обмяна на мисли, желания и усещания избутва в ъгъла
съвсем резонното положително отношение, за да може да се изпъчи едрогърдата
агресия. Проявена искреност от осъзнаващия нелепостта на схемата се тълкува
натъжаващо често като тъкмо обратното или предизвиква заблудата за грубо
отношение. Офанзивата, по шаблона представящ я като най-добрата защита, превръща
потенциални ценни контакти в сухичък спомен за псевдо-победа, отбелязана през
трансформираната във война иначе креативна комуникация. Съответно използваните
методи, както е казал един дребничък военачалник с триъгълна шапка, нямат
ограничения. Карикатурата на някакъв обществен морал и наложени смехотворни
норми дават основание за сляпата вяра в собствената безпогрешност. Тактически
схеми, зазубрени с повечко или съвсем без фантазия, намират употреба с успех,
вариращ от създаване на взаимна неприязън до леко дразнещото чуство за
изпускането на нещо ценно. Празнината от усещането за загуба, необяснима поради
непознаването на резултата от пълноценното общуване, постепенно запълва
заблудените съзнания и така узаконява грозния навик, изразен в проява на фалшиво
самочувствие. Неспособността за приемане на неделимостта на двупосочния процес
на отдаването и приемането и самоналагането на грубия материализъм като основа
на ценностната система прави невъзможна ефективната обмяна. Без практическото
осъществяване на вътрешната потребност за споделяне актът на реално приемане се
обезсмисля и се превръща в насилствено усвояване и неодушевено консумиране. Този
неправилен вид комуникация третира човешките същества като незначителна част от
пейзажа и ги трови, като крайния и продукт са коригируеми обекти подлежащи на
надстройване и настройване а не съзнателни , развиващи се и взаимно помагащи си
духовни личности. Комплексността и неповторимостта на всеки възможен събеседник
не би трябвало да се изчисляват и оценяват на базата на предишен контакт, а да
се възприемат като съдържащи потенциала за изравняването на съответните липсващи
звена в n-мерната кардиограма на състоянието наречено хомо сапиенс. Реверанса на
интелигентния слушател, както и търсенето на общ език нерядко са основна
предпоставка за взаимното усъвършенстване. Доверието, изградено чрез интимно
споделяне дава здравата основа наречена приятелство. Физическата близост и
привличане могат да бъдат използвани за осъществяване на позитивна, градяща се
на споделено удоволствие комуникация. Актът на любов е ако не по-добрата, поне
по-приятната алтернатива на войната.