Често си задавах като дете въпроса ,,Какво е всъщност приятелят и неговото място в живота ни?''.
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя да ни раздели. Спомням си, когато дните ни се струваха кратки, а нощите - миг, колко добре си прекарвахме заедно.
Едно слънчево лято преди повече от десетина години, трябваше да се разделим. Наречете го живот, начин на оцеляване, или просто съдба.
Приготвях си багажа за сезонна работа на морето, като млада, изпълнена с енергия и готова за нови открития в живота. Тя ме гледаше с тъга в очите си, защото нямаше как да стори същото за себе си. Опитах се да я принудя да дойде с мен, надявайки се, че ще открия работно място и за нея. Но родителите ù бяха по-строги. Те я смятаха за недостатъчно пораснала за такива рискове. Опитах се да получа разрешението им, но някак в очите им аз бях неподходящата ...