Сякаш беше вчера, когато с теб кръстосвахме прашните улици на стария ни квартал, когато чистосърдечните усмивки не слизаха и за миг от щастливите ни лица, а кръвта ни кипеше буйна като вино. Гребяхме с препълнени шепи от живота и от младостта, мислехме, че изворът им е бездънен. Обмисляхме своите планове и заедно посрещахме всичко. Споделяхме тайните и копнежите си една на друга и винаги намирахме разбиране в милия приятелски поглед. Тръгнахме заедно, ръка за ръка, по дългата, криволичеща, осеяна с неизвестности улица на разноликия живот. Заедно преживяхме и трудности и радости, никога не се деляхме и затова бяхме силни, защото никога не се предавахме!Живяхме една за друга, за да се крепим взаимно и да оцелеем заедно до финала на нашите пътища.
Животът ми обаче се промени коренно и раздели пътищата ни...Аз заминах надалече в един различен свят, конструиран от празни илюзии и лъжи. Сега се чудя как можах да пренебрегна чувствата си!Сгреших...знам и вечно ще нося тежкия кръст на емигрант ...