ioana1990 (Йоана Рангелова)
8 26
Mar 22, 2008, 11:33 PM

Приятелството 

  Essays » Phylosophy
3134 1 4
1 мин reading

Знаеш ли, днес се замислих за едно от най-важните неща в един живот - приятелството! Най-важният за мен въпрос е дали то изобщо съществува! Да, срещаме безброй хора през целия си живот, но с какво те се отличават? Защо да ги наречем "наши приятели"? Казват, че истински приятел е този, който никога не те предава. Да, но приятелят е човек, а честно казано, не съм срещала човек, който да не е предавал някого поне веднъж. Някой ще каже: "Да, но приятелят ти е верен, той знае всичко за теб, както и ти за него!" Това е поредната лъжа! Никога, дори и в най-смелите си мечти, не можеш да знаеш всичко за даден човек. Защо ли? Чесно казано, не знам, но всеки си има една малка тайна, която крие от другите. Може би хората сме твърде предпазливи. Така че стигнах до заключението, че думата "приятел" е просто човек, който те утешава след поредната каша. Ето и финала на темата - хората и приятелството взаимно се изключват. Но за да не разбивам илюзиите на някой, който може да прочете това - вземи си куче. То може би става за приятел! След като разгледате разсъжденията ми, ще кажете - тя сигурно няма приятели! И може би сте прави, оказва се, че имам само познати, но току-виж някой ден ще срещна човек, който ще опровергае всички мои твърдения.

© Йоана Рангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Права си.Но може би има хора,който наистина могат да бъдат добри приятели,а ти дори да не си ги забелязала?
  • Според мен ти си права "Да, но приятелят е човек, а честно казано, не съм срещала човек, който да не е предавал някого поне веднъж."
    БРАВО!?!
  • Права си и знам че е провокативен от една страна исках да видя и друго виждане.
  • Успех в търсенето. Всеки миг по един постулат сменя значението и твърдението си,в зависимост от гледната точка. Но, както казваш, да не забравяме, че сме хора и... не сме безгрешни. Но и да, приятелят не е магьосник с вълшебна пръчица, решаваща на мига проблемите ни.Не искаме ли прекалено много от себеподобните си???И защо винаги измерваме това, което получаваме или не получаваме, а винаги забравяме, че и ние самите трябва да дадем нещичко и от себе си....Нищо лично, просто текста е провокативен. Поздрави.
Random works
: ??:??