Да бъдем приятели! Хайде, звучи хубаво и лесно! Да, но не съвсем. Приятелството е едно от най-хубавите неща, но не е толкова лесно. Понякога дори е истински трудно да бъдеш приятел. Приятелството съществува между две момичета, две момчета, между момиче и момче. Но кое е най-доброто и истинско приятелство. Мисля че него малко хора го постигат. Веднага ще има възражения в този момент, но знам, че съм права. Когато сме малки приятелството е нещо естествено и лесно. Когато пораснем, нещата вече не са същите. Идват предразсъдъците и интересите. Идват въпросите: "Защо Пепито е по-хубава от мене? Защо момчетата харесват нея, а не мен??? Ама тя по-хубава ли е наистина? Като я гледам какви са и криви краката. Май и кривия и нос не са го забелязали момчетата, трябва да направя нещо по въпроса... пък и за какво да излизам с нея, щом няма да ме забележат... не тя ме засенчва някак си... може би със сянката от носа си... не май Пепито не ми е истинска приятелка!" и красивото довчерашно приятелство ...