Jun 4, 2008, 7:53 PM

Признание 

  Essays » Personal
1858 0 1
2 мин reading
 

     Вървя сама по улицата и пак отвътре разяждащото чувство, че си някъде там и ме наблюдаваш, ме изгаря. Кога всичко просто ще спре?! Не те искам в моя свят, не си ми необходимата съставка, за да мога да дишам всеки ден.

     Толкова дълго те исках само за мен, толкова дълго те чаках да дойдеш и тръпки ме побиваха при всяка мисъл, свързана с теб... Сега просто не е същото. Съжалявам! Просто не си това, което искам.

Заблуждавах се твърде дълго, че ти си този, за който аз съм родена, че си този, с който искам да запълня празнотата в себе си! Съжалявам!

     Спомням си... как се връщах при теб като кораб при вечната си спирка, знаейки, че някой ден просто няма да си тръгна. Но при тази наша среща разбрах едно - никога няма да остана в твоите ръце повече от ден, ще съм някъде там, но не и твоя.

     Исках те, обичах те, ревнувах те... но до днес. Какво се промени?! Сама не зная! Съжалявам, беше ми хубаво, но не искам повече. Вече не намирам смисъл да рискувам себе си - само, за да съм с теб. А преди ми беше достатъчно да погледна в очите ти, за да преобърна света. Ти беше моя недостижим сън-мечта бленуван твърде дълго, че когато се оказа реалност - всичко просто се стопи. Не питай как! Сама не зная! Съжалявам!

     Толкова силно беше всичко, а сега, когато те имам, сега, когато мога да остана при теб... просто нямам желание да го направя. Не ми се сърди, не ме мрази, моля те! Чаках толкова дълго, бягах всеки ден към теб, за да те стигна - ти бе моята цел, а сега, когато те стигнах, осъзнах - не бях обърнала внимание на факта, че те искам само, защото не мога да те имам. Съжалявам... всеки има право да живее живота си както иска!

     Ще се върна при теб, ще сляза пак на твоята гара - няма защо да те лъжа... ах, не се усмихвай, войната не е свършила, остави ме да довърша... ще дойда и ще си отида, както всеки друг път и ще знам, че ще ме чакаш пак. Съжалявам!

     ... Знам, кроеше планове за нас, за бъдещето ти и сега е още по-трудно да ти призная, че не искам да е такова - каквото ти ми го описваш.

     Искам да запомниш тези мои думи, не ги мисли за проява на слабост! Не ги казвам просто, за да те отблъсна и да спася себе си и теб от болката, която си причинявахме един на друг преди.

     Съжалявам! Всичко е истина!

 

 

 

Посветено на онзи, който забрави кой е!

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??