Eсе върху стихотворението „Жена” на Блага Димитрова
Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот. Жената е била до него както в моментите на радост и щастие, така и по времето на беди и злополучия.
В миналото жената трябвало да бъде съпруга и майка. Тя е изпълнявала задълженията си без възражения, подчинявала се е на съпруга си и никога не е взимала противоположната страна. Тя е нямала право на мнение или привилегии, не е можела да получи образование, нито да изкарва сама прехраната си. От нея се е очаквало само да се грижи за децата, дома и съпруга си. Но когато мъжът ù е бил на война, същата тази необразована жена е трябвало да осигурява прехраната на семейството и да се бори за оцеляването му.
Днес жената вече е извоювала равните си права. Тя е образована, способна да се справя сама с живота ...