Профан- Човек, който няма познания в определена област; невежа.

    Преди няколко дни проведох диалог или по-скоро заповеден диа-монолог с един човек. Затова реших да напиша това есе на тема профанизацията. Използвам този чуждизъм, въпреки че на български невежество е по-точна дума.

Ще се опитам темата да я разделя в няколко подтеми: невежество, невежество комбинирано с нарцисизъм и що е невежество в изкуствата и други направления на човешката дейност.

Реално невежеството в наши дни е, като бич за цялата планета. Не поради липса на информация, а поради прекомерна невярна информация, поднесена в полусмлян вид. Лошото е, че някои хора приемат непълните си познания за единствената и свята истина. За съжаление в повечето случаи са облечени с нищожна власт и облеклото им е едно адамово листо не виждайки, че са в положение "Царят е гол". Реално в професията си съм се натъквал на твърде много такива с лепната титла проф., доц., нАучен сътрудник и други степени на узаконената профанизация с диплома и степен. Тук трябва да се отвори една голяма скоба, която ще ни прехвърли и в другата подтема. Реално зазубрени знания не са знания. Преписани, платени и добити с пълзене също. Знанията в дадена дейност са стойностни, когато са обработени от мозъка и добили материално изражение. Доколкото виждате водещото е мозъкът, а също и необходимостта от душевност, за да са и поднесени по подобаващ начин.

Най-опасното е невежество комбинирано с нарцисизъм. Там нещата са отчайващи, защото Нарцисът е сигурен, че неговите знания и начинът на разсъждаване е единствено верен и определящ възгледите на другите. Още по-опасно е, когато самовлюбеният плува във водите на изкуствата, защото там знанията и възприятието са без отчетливи граници.

Има ситуации, когато са налични някакви познания, но в изкуствата хората трябва да се разделят на техничари и такива, които усещат изкуството с душата си. При първите, водещо е точката и запетайката. Те не възприемат картината, музиката, скулптурата и всички други като творения на душевността, а са математически сбор от правилно подредени ноти, рими, цветни петна, пиксели или всякакви детайли при изразяване на творбата. Те не могат да видят гората, защото се взират в дървото. Приемете, че гледате ескизите на Репин по картината му "Иван Грозни убива сина си". Дааа, на твърде много места щрихът е замазан, неточен или повърхностен, но усещането за духовната драма е повече от видно и тук две мнения няма. Всъщност за техничарите има, но мълчат, защото целият свят се е преклонил. А колко им се иска да изкрещят, че са открили грешка.

Затова в изкуствата техниката трябва да е след духовността и идеята на творбата. Това за хора, на които им липсва духовност е трудно за възприемане. Знам, че нещо е шедьовър, когато са нежно вплетени техника и идея, но колко са шедьоврите на тази земя и колко от тях остават във вековете.

Тук ми идва и мисълта за откритията в науката. Ами мога да ви кажа, че има хора далеч  с повече знания от Айнщайн, Нютон, Архимед, но с нищо не са останали в историята. Просто, защото горепосочените не са били техничари, а са направили откритията си благодарение на това, че са гледали гората, а не дървото.

Отново ще се върна към началото на есето си, че днешното време, е време на техничари. Погледнете, колко са откритията, колко са запомнящите творби, колко са нещата, които ще останат в историята за този период от човешкото съществуване.

Нека се запитаме, какво е профанизация и ако не сме техничари ще си отговорим.