Страхувам се от Промяната.
Тя ми носи несигурност.
Несигурността ме прави слаба, самотна, тъжна.
Не обичам Самотата.
Искам просто сигурност и спокойствие.
Промяната е знак, че вървиш напред.
В нея има много рискове, но всъщност само чрез нея
чувстваш, че живееш.
Няма нищо сигурно.
Най-сигурна е само Промяната.
Животът на всички ни се променя.
Донякъде това е успокоението ни.
Винаги най-много в промените ни натъжават разделите.
Тях приемаме най-трудно.
Тъкмо си създал някакви приятелства, относителна
сигурност и пътищата ви се разделят.
Ужасно болезнено усещане.
Следва голямото отсяване, което също наранява.
Да, Истината боли... затова се лъжем.
Всичко започва отначало - да градиш от нулата.
Страхуваме се от това да се чувстваме несигурни и сами.
Може би, защото не сме се научили да се адаптираме лесно.
От друга страна, това е поредното предизвикателство и то,
независимо от всичко, ще ни донесе положителни неща.
Най-малкото, че вървим напред.
Много лесно е да погледнем назад в миналото си и да си кажем:
"Еее, то не било толкова трудно, а защо отдадох толкова енергия?"
Като мине трудното, се усмихваме.
По-важното е, докато го изживяваме, да намираме сили в себе си.
А всичко необходимо е вътре в нас - в положителното мислене.
Каквото и да се случи, е за наше добро!
Като се обърна назад, виждам едно - откъдето и да съм минала,
съм оставила положителни емоции и усмивки на хората, давала
съм най-доброто от себе си. И се чувствам щастлива от това.
В крайна сметка, Промяната ни е нужна, защото опознаваме
себе си и разбираме какви хора искаме край нас.
Това е Раят и Адът на Живота.