Така щастлив, така объркан. Така нещастен. Човекът. Изморен от контактите с хората. Така задушен от дъха на приятелите и тъй жаден за още. Той иска, а после отхвърля и после пак иска... Така минават дните ти, сиви и скучни. Вървиш с ширко отворени очи, но всъщност ти не виждаш нищо. Съдбата ти отне правото да видиш живота такъв, какъвто е. Толкова много време живя в заблуда, като че ли някой ти бе сложил покривало и не можеше да разбереш нищо. Питаш се защо ли точно на мене? Но отговорите, които очакваш не идват и не идват. Опитваш се да достигнеш до тях, но уви - животът е толкова суров. И така вървиш с болката ръка за ръка, самотата те следва като сянка. Понякога се опитваш да се обърнеш и да я прогониш, но тя не ти позволява. Замисляш се! Ми нали тя ти е единственият приятел! Но нали след всяка буря изгрява слънцето, след толкова лъжи, които си изслушал идва и истината, но дали при теб беше дошъл този момент... Спомняш си за миналото, за всичката болка и всичките сълзи, опитваш се д ...