Разхождам се из коридорите на моята мисъл и търся. Търся отговор, но не мога да получа. Този тъй сложен въпрос, на който търся отговор е. Кой съм аз? Разхождам се надолу по коридора и видях врата, на която пише. ''Архив на спомени''. Отварям и виждам едно дете изпълнено с радост и жаден за живота поглед. Това дете имаше мечти. Толкова много мечти, че когато го питаха "Какъв ще станеш, като пораснеш", то отговаряше така. "Имам толкова много желания, че е рано да му мисля". Интересуваше се от много неща. Наука, игри, филми и много други. Това малко момче ми припомни нещо важно. Не планирай нищо за по-дълъг срок от три месеца.
Както него и аз не зная какъв искам да стана.
Продължих по пътя и виждам врата, на която пише "Настояще". С любопитство влязох в тази стая. Тя беше по-голяма по обем, но някак по-сива и скучна. Нямаше ги детските играчки, а бяха нахвърлени тетрадки и учебници. Най-интересното от стаята бе, че не бе със стени, а с огледала. Това показва отражението ми в моите мисли. ...