Просто порив, просто страст...
Беше порив... беше страст...беше... грешка... зная... Бяхме аз и ти... в онази нощ... в онзи час... само за миг... само за наслада...
Беше от онези моменти, в които човек спира да диша, в които просто се отдаваш, вървиш на пред... към неизвестното... без да се замислиш... как ще се изправиш на следващия ден... Да... миг... грешен и сладостен, но подплатен с любов... с моята любов към теб! Това, всъщност, бе моята грешка - любовта! Не, че скочих в бездната с теб, не че ти позволих да обладаеш същността ми, а това, че някъде из забравата, може би, се влюбих. Да... и в човек, неспособен да обича. Това бе моята грешка... Не страстта и опиянението, а самата любов. Изпепеляваща и превръщаща те в демон, като същия този демон, чиято любов си желаела някога!
Демон!... И въпреки това пак те желая... искам целувките ти... искам нежността... искам я страстта... тази, която ме заслепи... тази, която ме тласна в ръцете ти... ръце на убиец... Убиващ любовта... отнемащ с ...