Пролет е навън...
Птичките са се завърнали и с нестихващ ентусиазъм пеят песента си.
Как ли са живели през студените месеци?
Сигурно са мечтаели за сегашните мигове, в които изразяват Любовта си към Живота.
Прекрасни са. Възхищавам им се.
Ако не бях човек, щях да искам да съм птица. Но каква?
Не мога да пея, така че славей не бих могла да съм.
Не изкачвам върховете си, за сметка на враговете си, както прави орела.
Къщи не мога да строя, тъй че и лястовица не съм.
Жабки не обичам да ям и щъркел не съм.
Обикновено човече съм - простичко и невинно, като врабчето навън. Вярно е на родното си място в жега и мраз.
Но и бушуващ ураган съм - бунтар до дъното на душата. Като майка-сокол пазя обичните си същества. За справедливост и равенство се боря и все на прицел съм от злокобни хора. ...