Кафява равнина и оранжево-червено изгряващо слънце. Съзерцавам небето, докато пътувам и мисля за съществуването и същността. Той също е минавал от този път! Мога ли да се докосна до чувствата, които е изпитал тогава? Мога ли да почерпя от неговото вдъхновение? Мога ли да бъда Дулсинея? Все пак слънцето е едно за всички ни, полетата също. Къде са вятърните мелници? Къде е свободата? Аз виждам изсъхнали слънчогледи, навели глави, тъжни, стари, злобни, отвратителни и задължени да изживеят живота си там, където са родени, без право на избор.
   Виждам в далечината новородено жълто цвете и очевидно родено не в своето време. Наперено и с гордост гледа към раждащото се слънце. Северен вятър погалва листчетата му и то се засмива без глас, отърсвайки няколко капчици роса. Но вятърът минава и през старите и дебели стебла, а звънът им е толкова отблъскващ и зловещ, сякаш предупреждават младока да не играе с огъня, да се подчини на законите и да изсмука ярките си цветове, за да не привлича вниманието на хищниците.
  Така започна всичко – една лично вълнуваща история със звука от романтична Барселона и безкрайността на филмите.
  В един от тях се казваше: „А какъв смисъл има животът, ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда. А ако захапеш велосипеда сам ще разбереш разликата…”  В случая персонажите решиха да хапят, докато не им останат здрави зъби в устата. Това обяснява защо старите хора нямат зъби – твърде нормално нали? Но аз останах с един зъб в самото начало на живота си и въпреки това, бях безстрашно и безразсъдно цвете.
   Дойде зима, а зъбът е още здрав. Отново пътувам, отново е сутрин, но навън всичко е покрито с блестяща, вълшебна слана. От далечината идва гъста мъгла и се опитва да задуши приказността на белите клони. Безкрайност, бяла безкрайност и път без перспектива. Автобусът бръмчи и трака, а аз  летя някъде из мъглата. Чувствам се чиста и нежна без моето слънце, което е направляващата ме планета. Възможно ли е? Може ли да се промениш до толкова, че да избягаш от същността под която си се родил? На кой му пука? Обичам да летя, обичам и да обичам!
    Страст, копнеж, привличане, страст, вино, поглед, флирт, вдъхновение, страст, докосване, желание, страст, целувка, органичност, море от коси, полет, страст, Адам и Ева, страст, страст, страст…
Кап-кап…кап-кап.
Слънцето изгря.
Дърветата плачат.