Политиката е понятие чието съдържание, дълбок превод, минало и цялостен звук при произнасяне на глас, ме изсипват със смут и гняв. От пеленаче семейството ми мушкаше хартиена фуния изписана с разтечена химикалка до основи в забранени епитети и изказвания. Как властта и Господ са единствените реални фобии. Мастилото от думите попи вътре в кухината на черно-бялото ми мозъче. Страхувах се от парламента, президенти, представители и останалите демони в Италиански смокинги и лъскави обуща по последна европейска мода. Корените на душата и съзнанието ми бутаха с все сила детето в мен по времето на прехода. Периода родил с цезарово сечение и писъци: чалгата, мафията и днешната колоритна обладана от анархия дивеч. Живях в апартамент под наем, съвпадащ в представите ви от части с колиба на небето. За мен беше замък, лукс с всички охолства и най-вече неописуема любов. Литературата, музиката и киното са трите стъпала към пълноценното ми щастие. Те образуваха реалността, тя парче по парче се залепи пред трептящите ми лешникови очи. Годините минаваха като скоростни влакове по хлабавите релси на ежедневията ни. Осъзнах, че съм живял в клиширана лъжа. Ирационален страх. Нито правителството нито религията определя силата на словото гъмжащо от езика. Ако ми отрежат езичето, пръстите ми ще сеят мнение по форумите. Ако ми отнемат ръцете, ще отключа телепатията задяната в човека. Дори смъртта не е цярът. Душата е вечна и духът ми ще ви преследва до Апокалипсиса. Мразя хората неблагосклонни да приемат различните. Извънземната реч стряскаща по-възрастните. Вярвам, че родината ми ще види изгряващото слънце. За сега драги читатели, ще зяпаме само залеза на забавен каданс.