Претърпявали ли сте някога голям провал? Чувствали ли сте се сами някога, сами без никаква подкрепа. В един момент сте на върха и после изненадващо някаква лоша ръка ви бута от там и вие започвате да падате бързо, бързо надолу, без да имате някакъв шанс да се спасите. Как докато падате целия ви живот минава покрай вас и всички стъпки, които сте подминали по пътя ви до върха минават стремглаво покрай вас, като един далечен спомен изскочил внезапно в съзнанието ви.................и изведнъж остра болка и едно чувство на студ пронизват сетивата ви, обонянието ви прихваща една остра миризма, миризма на провал, на загуба, това е дъното най-ниското положение, в което може да попадне един човек мястото, което е по-лошо дори от ада, мястото където всеки се страхува да отиде. И тогава правите всичко възможно да изплувате, напрягате всичките си сили, за да достигнете отново до повърхността и да си поемете дълбоко от въздуха на хубавия живот, но не успявате, сякаш някаква невидима сила ви тласка надолу, притиска ви , премята ви в ръцете си и изсмуква всяка ваша последна капчица сила. Вече няма кой да ви помогне, близките ви вече ни ви познават, не искат да ви доближават, разбирате, че сте сам, че нямате подкрепа от никой, няма ръка, която да ви се подаде на помощ след поредния провал, да ви помогне да се изправите и да продължите напред. Тогава се осланяте само на собствените си сили, разравяте душата си, за да намерите нещо, което да ви спаси. И какво намирате там?.......Нищо. Целият свят се е срутил върху вас, нямате подкрепа от никого и точно, когато най ви трябва помощ, когато имате най-голяма нужда от спасение, вие не намирате нищо у себе си, което да ви върне към живот. Тогава като тъмни сенки прокрадващи с в мрака до този момент идват егоизма, учождеността, омразата, обвинението и ненавистта, започват лъжи, грабежи и дори убийства само и само за да можете да се спасите и да можете да оцелеете. Но вие бивате отхвърлен и унижен от преуспелите. Всеки път, когато на среща си видите добре облечен човек, той още при първия поглед, който хвърля към вас сякаш като някаква автоматична реакция се появява ужасната гримаса, и острия завой, за да се избегне по всякакъв начин срещата с вас, и първата мисъл влязла в главата на този човек е дали при разминаването си с вас не е пипнал някоя болест. Изпитвате неуважение към себе си, никой не ви зачита, не ви слуша, чувствате се като буболечка, която всеки момент ще бъде стъпкана от богатите и известните.