Feb 14, 2013, 5:09 PM

Размисли 

  Essays » Personal
1718 0 1
2 min reading
Откакто преоткрих чувството на страдание, не спирам да се питам кой всъщност е неговият източник. Постепенно установих, че той не е само един, а може да бъде просто един от многото. Подозирам, че в емоциите си, аз – както предполагам и повечето хора – си оставам дете и изпитвам негодувание, когато моето желание не може да се изпълни и от последвалото от него чувство на неуспех.
Тогава мога да заключа, че един от източниците на страдание е именно това усещане за неудовлетвореност на желанието, когато то не е било осъществено. То може да се сравни с усещането в детството, когато мама и тате се отказали да ни купят желаната играчка, но сега, естествено, се поражда от много по-сериозни и потенциално травмиращи причини. Нямам намерение да степенувам различните усещания, пораждащи страдание, но бих споделил от моя личен опит, че едно от най-силните е отказът от любов. Мога да предположа, че във всеки аспект от нашия живот, чувството на неуспех може да доведе до така нежеланото страдание, но ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Волевски All rights reserved.

Random works
: ??:??