Размисли и здрасти
Забелязваш ли как хората не се поздравяват в асансьора? А как всеки гледа другият да е по-зле? Живеем в общество, в което хората са отчуждени, а на върха на „ценностната система” на младите поколения е показността и желанието да се впишеш в стериотипа. Забелязваш ли сходните поведение, манталитет или дори начин на обличане? А за „богатите” обща култура и речник няма смисъл да се говори, просто защото ги няма. Забелязваш ли как се стремят да имат повече , от материалното, разбира се? Как не знаят как да казват „благодаря” и „извинявай”, само защото са погълнати от собственото си его? А измислената йерархия в обществото, изградена на база на харесванията в социалните мрежи? Ако забелязваш всички тези неща – браво! Бъди от хората, които помнят и уважават традициите и историята си. Бъди от хората, които се усмихват и поздравяват в асансьора или отстъпват мястото си на възрастните хора в автобуса. Бъди от хората, които се усмихват дори на непознати, за да можеш да им вдъхнеш увереност и опора. Бъди от хората, които вярват в доброто и се радват на малките неща. Не бъди посредствен, защото: „Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве
© Провал All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления за есето и успех, Провал.
-
Здравейте, Всеки от нас вижда тези неща, но...не винаги да се усмихнеш на непознат се приема правилно....Аз си се усмихвам и поздравявам, но понякога хората си мислят, че ще искаш нещо от тях, когато ги поздравиш, или пък те гледат, като че си от друга планета...и в повечето случаи си мислят" Абе, тази да не е луда!И от къде ме познава?
Да гледаш с очите и виждаш със сърцето е хубаво и аз апелирам това, все пак не всички сме еднакви и понякога животът ни е труден, тежък и сме изпълнени със съмнения дори и към самите нас, а към непознати или просто познати хора-още повече.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сейчас просто заговорить с человеком - порог стресса.