Коледа... Нова година... Очакваме подаръци, очакваме чудо...
Отекват някъде отдалече думите на Д. Димов от „Осъдени души": „... и ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо всичко е илюзия... животът, смъртта, желанието да бъдем обичани?"
А най-големият подарък, който сме получили - това е животът. И той не е илюзия. А най-голямото чудо е любовта. И тя не е илюзия. Стремежът да обичаме и да бъдем обичани е заложен във всеки от нас. И този стремеж ни подтиква да търсим не тази любов, земната, разпалвана от съзнанието, че е мигновена. Ние всъщност неистово търсим онази ЛЮБОВ - извън времето (за справка - "Братя Карамазови" на Достоевски).
Посрещането на Новата година е заредено с оптимизъм, защото тя е ново начало, нов „късмет". Новата година е основанието да започнем на чисто, но когато еуфорията попремине и се огледаме наоколо... всичко е тръгнало постарому. Една печална статистика сочи, че най-много депресирани хора има през януари. Всички те след безумното пазаруване ...