Някога, когато Бог подреждал земята и нейните твари, трябвало да даде всекиму дарба. Тя му трябвала, за да оцелява, да се развива, да си облагородява мястото. Първо се погрижил за растенията и животните. Те всички имали с какво да се защитят, имали с какво да облагородяват средата. И никой, ама никой не злоупотребявал с дарбите и нуждите си. Един вид: нещо подобно на рай! После се заел с хората. Но те били различни. Те имали мисли и желания. Как да се контролират? Те не били старателни в грижата към мястото и неговите твари, но пък много сили хвърляли в осъществяване на желанията. Много бързо средата и тварите започнали да страдат от хората. Бог ги наказал. Пратил им студ и лед. Не веднъж! Ама хората не просто не се променили към добро, а станали още по желаещи и находчиви. Все по - малко уважавали мястото и тварите. Бог започнал да размества хората, но единственото, което постигнал било, че хората изучили лошите практики на живущите преди тях на мястото. Замислил се Бог и решил да раз ...