Dec 31, 2019, 11:32 AM

Разсъждения 

  Essays
1633 1 2
2 мин reading
Трудно е... и то много! Преживява ли човек катарзиси в живота си, за да се извиси? Каква е цената? Заслужава ли си? Може би да, а може и да не... Кой знае отговора? Знам само че това пред което ме изправя живота е тежко... много тежко... Имам ли избор? Да имам... Не взимам тежки решения, уча се. Всеки ден макар и през страдания научавам много... За кога? За кой? Научих много, а колко изгубих? Много въпроси... заключението го няма....изгубен си. Печеля или губя? Никой не може да ти каже. Търсиш спасение. От кого? Кой може да те разбере? Пропадаш, а в същото време се извисяваш. Безумно! Объркано! Къде си, кой си? Научил много, изтрадал много, седиш и мислиш... Мисли, мислиш, мислиш... отговор нямаш. Заслужава ли си? Може би да, а може би не? Объркани мисли, объркани чувства... някъде си, но се чувстваш никъде, там в нищото. Казваш си карма. Носиш я, приемаш я! За кога? За къде? Къде е смисъла? Не разбирам... Бях жертва... омагьосан кръг. Грешка! Имаш избор, не го правиш... не си жертва.... До кога? За кой? Едни и същи въпроси... отговори няма. Трудно е... Бил си някога дете, чисто с чиста душа. Емоционалната отрова се е впила в теб, забравяш детето в теб, отровен си! Боли те, страдаш, но не се предаваш. Изморен си, бориш се, не се отказваш. До кога? Това урок ли е? Защо? Заслужаваш ли го? Никой не знае... Имам ли мечти? Не знам. Няма училище наречено живот... минаваш, учиш се от грешките си, и отново в мен изниква въпроса... За кога? За кой? В дупката драпаш с все сили да излезеш, търсиш спасение там горе. Цената е висока... Драпаш, драпаш и разбираш че там горе е още по тежко. Имаш деца... сложно! Не намираш себе си, а си изправен пред най-сложната задача... да научиш, да предадеш нататък. Мечтая ли сега? Да! За какво мечтая? За най-малкото, а всъщност най-трудно постижимото. Мечтая за грижа, мечтая за обич. Мечтая не за материално, а мечтая за сили да се преборя. Мечтая да бъда здрава и да бъда щастлива. Мечтая децата ми да изпитат щастие, щастие в което няма въпроси, няма обърканост, няма пропаст. Мечтая за ден в който няма да се питат- защо? Защо на мен, за кой или заради кого? Трудно е... Изход има ли? Мислиш, пишеш, разсъждаваш... Това е изповед, изповед на един объркан човек. Изповед от сърце и душа. Къде са отговорите? Някой знае ли? Вдигаш глава не се отказваш. Шамар след шамар, падаш, но ставаш.... това ли е живота? Питаш се, луташ се... Объркан си. Искаш да си добър, а виждаш как хора с нечисти цели успяват и постигат. Щастливи ли са? Не знам... Несправедливост, за мен... честен си а страдаш. Молиш се, не получаваш. Къде е вярата? Заслужаваш ли това? Може би да! Карма ли? Бих казала нечестност, несправедливост. Мое мнение... В заключение цитирам книга на Дон Мигел Руис “Четирите споразумения” “Бъди безгрешен в словото си” “Не приемай нищо лично” “Не прави предположения” “Винаги прави най-доброто на което си способен” “Бъди скептичен, но се научи да слушаш” Бъдете уверени в себе си, вярвайте в себе си! Не губете времето си в търсене на отговори. Правете най-доброто за себе си!

© Gergana Valcheva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако приемеш нещо, което съм писала като коментар към колажа.
    https://www.meilleurs-credits-info.com/
  • Интересни разсъждения! Много от нещата, които ни се случват, се случват не, за да разберем защо, а за да се справим с тях и когато се справим може и да си отговорим на въпроса защо аджеба ни се е случило всичко това, каквото и да е то, ако все още ни вълнува този въпрос. Харесвам "Четирите споразумения", които си цитирала. Поздрав!
Random works
: ??:??