Най-погрешната представа и илюзия на човека е, че хората са еднакви, че "всички по целия свят си приличат". Това изобщо не е така.
Духът ми - моят разум; душата ми - моята свободна воля, която избира мислите, думите и действията ми и която същевременно носи отговорност за мотивирания и целесъобразен избор; и тялото ми - изразителят на моята личност в живота и обществото - цялата тази уникалност в мен, е моята свобода и същевременно обреченост.
Свободата е мое битие. Аз сама определям живота си, съдбата си чрез свободната си воля. Аз съм вътре в свободата и свободата е вътре в мен!
Пред мен застава дилемата: дали да летя като птица в небето, широко разперила криле, или да ги прережа не по своя воля. Е, да! Но тук отново правя избор - да се откажа или не от свободата си! Значи - аз съм свободна да избирам.
Свободна да избирам! Не е ли в това човешката обреченост? И дори да приема бягство от свободата и от евентуална отговорност, аз отново съм избрала: да бягам! Но накъде? Не мога да се и ...