РОДЕН КРАЙ
Ден не минава без да мисля за теб, мой роден край, а мислите ми писукат като сокол пиле. Знаеш ли как писука сокол пиле? Такова едно жално, жално, ама понякога и страшно, целия да настръхнеш. Мисля си за родния край, ама не виждам нищо. Друго е да видя с очите си това, що сърцето ми иска. Мислите ми все ме връщат в спомена, а той като рана в душата, колкото и да го въртя в мене, все боли.
Как да прогледна в спомена си? Ама и аз съм един шантав, откъде ти очи у спомен? Луд ли съм? Може и да съм, но ще помоля сокола да ми помогне:
– Моля те, сокол пиле, дай ми очите си за малко, да видя всичко, за което душата ми страда и плаче! Дай ми крилата си, соколе, да литна високо в това синьо небе, да се зарея под това топло слънце, над тая земя юнашка! Сърце ми не трае, соколе, дай ми очите си, дай ми ги! Нека видя отново парчето южна земя, заградено между: Славянка, Беласица, Огражден и Пирин планини. Онова малко топло, южно местенце, където Струма нежно гали водите на река Пиринска ...