С дъх на живот
Не ми е нужно нищо.
Само време!
Не ме разбираш.
Лубрикантно мазно си пускаш думите покрай ушите..
По-лесно е!
Пробивам ли ти мозъка?
Така внимателно и нежно, да ти третирам раните със сол.
Мостът към теб не е изгорял – просто е поледен...
Знам, задушно е в коридора... знам - не съм по-добър от останалите дребни душици!
По-тихо ли ще стане, когато млъкнат помиярите?!
Обикновен съм – като обикновения филм, в който се снимам! ...