May 17, 2009, 10:20 PM

С любов! 

  Essays » Personal
2423 0 13
2 min reading
Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.
Може би, в унисон с всичко случващо се, учителите не заемат полагащото им се място. Нито в социално, нито във финансова отношение. Нито в сърцата на учениците (и техните родители). За последното е личен избор, разбира се. Но, въпреки това „даскалите” продължават да правят това, което трябва; кои с повече чувство, с повече хъс и сърце; кои – не толкова. Но това не зависи от времето, в което живеем. А от самия човек. Като върна лентата назад... Е, пак има повече професионалисти и по-малко. Различно е и отношението на учениците, семействата им. Дали зависи от самите хора или от цялата организация на живот? Вярно, че има връзка, но все пак! Онова уважение, което и аз помня, се губи някъде – във времето ли, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Random works
: ??:??