Сама
Отново седя сама,отново всички си отидоха.Такъв ли трябва да е животът?Това си мисля сега,когато светът ми се вижда толкова жесток и несправедлив.Жалко е,че някои хора трябва да научат жестоката истина за живота,такъв какъвто е,толкова рано.Особено в България,това е неизбежно,реалността е жестока и това е факт,който не можем да променим.Не винаги всичко се нарежда така,както искаш,не винаги всичко е наред,както ни учат като малки.
Една песен гласеше:”Вече не плача наяве,вече не виждате сълзите ми,но зад тези очи се крият толкова много тъга и болка.”Не съм си мислела,че това някога ще важи за мен,но важи за съжаление.Сега се чувствам толкова сама,толкова нежелана...Нещо се обърка,нещо се промени в мен,в „приятелите” ми,в хората,на които разчитах...в света около мен.
Приятелство-ха,няма такова нещо.Няма хора,които да не могат да те предадат,няма хора,които винаги ще са до теб и ще ти помагат,но има такива,които ще те излъжат,ще говорят,а няма да мислят нищо от това,което казват.Може ...