Най-обобщаващите понятия във философията са „дух“ и „материя“. Проблемът за тяхната взаимосвързаност и взаимообусловеност е занимавал умовете на философите векове наред. Това е тъй нареченият философски въпрос за първичното и вторичното: Кое е първичното? Материята или Духът?
Аз не се колебая с моя отговор: Без съмнение, Духът. Ако тръгнем по веригата от причинно-следствени връзки, стигаме до един непознаваем Първоизточник, който назоваваме с различни имена: Бог, Вселенски разум,Творецът, Всевишният и т.н. Тази непознаваема и неразгадаема същност всъщност е материализираното битие, което никога не е себе си, защото се движи и се променя всеки миг. Духът се материализира в процеса на движение. Следователно, Бог е идеята за постоянно обновяващото се и развиващо се битие. Именно тази теза поражда обнадеждаваща истина, че Бог е навсякъде и е всеки миг с нас.
Бог е съзидателна енергия. Бог е Духът, който се персонализира в различните религии с различни понятия: Господ, Аллах, Шива, Йехова, ...