Жената заема важна роля в живота на всеки човек. С ходът на историята тя вечно мени своята позиция - от създания по-низше от мъжа, източник на зли и грях, през муза за творците до днешният си образ на силна и еманципирана личност. Жената сякаш като жар-птица приема нов образ с всяка нова епоха.

   „Саможертва е да си жена" - наистина е в наши дни. За да бъдеш истинска жена в повечето случай пренебрегваш себе си  в грижата си за другите, Жената не е само жена. Тя е и майка, тя е и професионалист, тя е приятелка, тя е съпруга, тя е домакиня, тя е куп неща в едно и тя прави всичко това идеално. И после кажете, че не е саможертва да си жена.

   Освен всички физически и физиологически гадости, които съпътстват превръщането на едно момиче в жена имаме още куп други неща, които правят съществуването като жена непоносимо. Всички предполагат, че след като си жена трябва да радваш окото, да си красива, елегантна и изящна. Ама те въобще имат ли си представа колко много усилия изисква това. Какво си мислите, че се събуждам с облечена, гримирана, лакирана, оскубана и фризирана? Честно казано, си мечтая да беше така, но не е. И да не мислите, че всичко това е приятно? Далеч сте от истината. Вместо да кисна по цял ден из козметични салони през единственият си почивен ден, мога да се излежавам кротко вкъщи. Но не, не си мислете, че се оплаквам. Съдбата, или който и да е там, е определила аз да съм жена и аз съм готова да поема пълния пакет от растенето на бюста до вървенето на токчета, наистина всичко.

   С годините става още по-трудно да си жена. Жените станаха толкова еманципирани, че поеха и функциите на мъжа. Днес е възможно една жена сама да отгледа и изхрани дете, без да имам мъж до себе си и да го възпита по перфектен начин и дори да не си личи, че няма мъж до себе си. Представата за нежният пол съвсем не е нежна, Жените са по-смели, с по-силен характер и издържат по-добре под напрежение. В крайна сметка жените иззеха функциите на мъжете и се превърнаха в силният пол.

  Баща ми често казва „ Във всяко малко момиченце лежи една жена" и е много прав. Дори и малките момиченца някак са готови някой ден да бъдат жени. Просто на нас ни е вложено генетично. Ние сме готови да порастем и да поемем всички отговорности и го правим идеално. Нас природата ни е създала да бъдем като каменна роза - нежна и красива, но твърда и непоколебима във всяка една ситуация. Ние сме идеални.

  Човек си мисли, че е невъзможно да е на много места наведнъж. Мислете си каквото искате, една жена може да е на хиляди места наведнъж. Едновременно жената съчета в себе си майката, съпругата, домакинята, кариеристката, приятелката и още какво ли не и се справя перфектно, без проблем, без дори да усети умора. Жената преодолява всеки проблем с лекота. Тя е изначално интелигента, находчива и проницателна и дребните неща от всекидневието не я плашат.

  Казват, че няма съвършени неща. Аз не съм съгласна, защото жената е най-идеалното създание на света.

  Не е ли повик на природата да се самосъхраним, за да не се превърнат в жертви горките мъжки създания. А нали трябва да имам и някой, който да ги ражда на белият всят.