Саможертвата днес
19 април 1824 година. Гърция. Джордж Гордън, шести лорд Байрон, е на смъртно легло. Треската изгаря тялото му. Веднага, след като разбира за избухналата гръцка революция, той заминава от родната Англия за далечния Ориент. Желанието му е да участва в борбата за извоюване на гръцката независимост, макар че с нищо не е задължен или обвързан с далечната непозната страна от картата на Балканския полуостров. Следвайки своя алтруистичен порив, той напуска родината и семейството си, за да осъществи мечтата си за героичен живот. Дарява на гръцката флота 4 000 лири за боеприпаси и въоръжение, което да използва в предстоящата битка с турската флота в залива Лепанто, недалеч от Коринт. Но не успява да участва в нея. Болестта го поваля на легло. Смъртта му го обезсмъртява. Гърция го приема за свой национален герой, а неговото име в гръцкия вариант Вирон става едно от най-често срещаните имена на новородени в страната през същия този XIX век, ,,полудял" от идеята за отхвърляне на турското робство. Гърция, Сърбия и България са свидетели на много саможертви като тази на английския поет романтик Байрон. Той не е традиционният тип герой, защото не жертва живота си в битка, както се случва с Ботев и неговата чета, но е възприеман като такъв. Болестта успява да изпревари битката. Желанието за героична саможертва не се осъществява, но поривът остава. Заради него лордът става безсмъртен. Историческите му мечти и литературното му творчество го правят романтичен герой в живота - такъв, какъвто в литературните му поеми е всеки от неговите лирически герои.
Завършил Кеймбридж, член на Камарата на лордовете, Байрон е един от най-образованите хора в Европа през XIX век. Образец на храброст, сила и саможертва. За всяко време, а не само за историческите събития на Балканите отпреди два века силата на човека е в саможертвата. Слабостта - също. Човешката природа винаги се разкъсва между силата и слабостта, силата да се жертваш и слабостта да бъдеш жертва. Байрон, както Ботев, Левски, Раковски и хилядите още бунтовници в кървавото Априлско въстание от 1876 година, вижда смисъла на живота си в героизма и затова избира да не бъде жертва, а да пише историята с кръвта и перото си.
Но има ли смисъл саможертвата днес, за какво човек да жертва живота си, като светът днес не е обзет от ,,лудата" националноосвободителна идея, както е било по времето на Българското възраждане? Днес политическото робство е останало далеч назад в миналото на страните от Балканския полуостров. Да, но и днес съществуват робства - пред малки хора и големи цели. За да постигнеш целта си, ти понякога си склонен да платиш висока цена, колкото и скъпа да е тя, колкото и непостижима да е тя в някои моменти за теб. И все се стремиш към върха, а достигнал го, търсиш следващия. Наистина съвременният герой на нашето време е човекът кариерист, който забравя всичко ценно за себе си - семейството, любовта, приятелите си и когато достигне целта си и се върне назад, за да сподели успеха си, осъзнава, че е сам, че няма с кого да празнува. Защото това е пирова победа - над самия себе си.
Истинският тип герой наш съвременник е пожарникарят, който спасява децата в горящия дом, без да мисли за себе си, като рискува собствения си живот. Истинският герой днес е човекът, който решава да осинови сирачето, загубило родителите си в катастрофа. Истинският герой днес е пилотът, който се опитва да спаси живота на пътниците на борда на самолета си при появата на внезапна повреда. Истинският герой днес е капитанът на кораба подводница, който не оставя моряците си да загинат при навлизане на вода на борда, а се бори до последни сили за своя и техния живот. Истинският герой днес не се нуждае от медали и лаврови венци. Той често остава безименен за хората, на които е помогнал. Той не търси слава и признание за своя героизъм, а изпълнява своя човешки дълг. Често това е и неговата професия. Той се старае да се издигне над низките страсти на ежедневието, да изплува от калта, в която живее нашият свят. Затова той е винаги между обикновеното и величественото, между подлостта и героизма, между алтруизма и егоизма, между мисълта за саможертвата и мисълта, че често си и жертва в света, в който живееш. Или както твърди лорд Байрон: ,,Човек - наполовина прах, наполовина Бог."
© Маргарита All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А дали точно заради предишния си, "черен живот", както ти каза, се е жертвал? За да изкупи вината си?
Много ми хареса, особено последния абзац! -
Наивна съм, защото ми харесва,
децата имат мъдрост по-добра,
смехът е моята любима дреха,
и в нея не познавам старостта.
Не старостта на сбръчканата кожа,
умората на смелите сърца,
във тази старост няма нищо лошо,
очакваш ли живота след смъртта.
Но старостта на сбръчканите мисли,
съмнения от хищници по-зли,
души, които скубят си мечтите
прегърбени от своите греди.
Не тази старост, аз не уважавам,
и не очаквам огнения кръг,
на нейната премъдрост преуспяла,
живота да посее с тъжна смърт.
Наивна съм и в синята си пролет
се гмурвам мъдрост детска да сбера,
очаква ме сърцето и се моли
с молитвата зелена на дъжда.
Милена Филипова -
Madame,аз говорех за стила ви на писане, той е наивният, не темата. Изказът, слогът, фразата. . .те са наивните и ученическите. Темата е сериозна и, действително!, много благодатна. А относно Байрон - просто добавих в съзвучие с прежнокоментиралия някои подробности, но в никакъв случай не съм го направил с цел да принизя делото и идеалите на Байрон. Напротив - аз дори го харесвам малко. Дано сте ме разбрала правилно. Пхахахахахахаха
-
Дали желанието на човек да живее според идеалите си е наивно днес? Може би, но заради такива хора ние сме в свободна България. Иначе ако бяха повече байганьовците през 19 век в родината ни, щяхме и до днес да сме под робство. Всъщност може би наистина още сме под иго. И далеч не само цинизмът, песимизмът, завистта и материализмът ни пречат да счупим ,,оковите" на духовното си робство. България днес май не може да ,,роди" герои в какъвто и да е смисъл, докато тези качества царят в душата ни. Байрон може да е имал скандален живот, но това не му пречи да бъде гениален поет и герой. И може би саможертвата му изкупва предишния му ,,черен" живот. Само човек, който не може да види това, се взира в скандалното. Да, героят невинаги е ослепителнобял, но това не му пречи да бъде герой. Поне за някои от нас.
-
Хмммм,прилича на домашно за в училище? Не казвам, че е лошо,но не е нищо особено. Наивно е и наистина - съвсем ученическо. А иначе Байрон, че е бил "егоцентрично копеле", сигурно е бил такъв, освен това е бил и бисексуален, а май и нещо се беше забъркал в някакъв инцест с братовчедка или сестра...(хммм, за това наистина НЕ СЪМ сигурен. Ако някой знае, да каже...), но поезията му е голямо постижение за английската литература...
-
Абсолютно съм съгласен с тезата ти. Та дори с думите за Байрон - може да е бил (с извинение за израза)егоцентрично копеле, но поне е бил егоцентрично копеле с чувство за справедливост.
Поздрав.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е разковничето днес!
А на мен ми хареса и стилът и темата.
Поздрав!