"Мой ангел, мое всичко, мое Аз..." Така започва Бетховен тайнственото си "Писмо до Безсмъртната Любима". Аз започвам така моя разговор със сърцето ми.
Ш-ш-ш, тихо, мое сърце! Недей да ми говориш. Усещам как се чувстваш. Не искам да ми разказваш пак колко си самотно. Не желая да знам колко уморено и натъжено си. Зная, че таиш надежда… туптиш в очакване на нещо ново, неизпитвано до сега. Не, сърце, недей! Не ме натъжавай отново с разказа си за онази любов. За онова приятелство. Не ми казвай как си мечтало за тях. Аз знам… и аз ги чакам. Но те живеят само във въображението ми. А са тъй примамливо съвършени и чисти… и ти избираш да вярваш наивно в тях. Търсиш ги. Искаш да им се отдадеш изцяло. Но в замяна получаваш само лъжи. Да, красиви, изписани от ръцете на художника на мечтите и на онова, което повечето хора наричат любов и приятелство. Но това не е нищо повече от една измама. Илюзия - толкова сладка, колкото и горчива. Недостижима лъжа. Като светлина в тунел, но, колкото и да се прибл ...