Мили деца, слушайте родителите си!? Не пийте алкохол и не употребявайте
наркотици?!? Насладете се на бясно изтичащия миг на вашата невинност. Пазете с
цената на всичко усещането за безсмъртие и безвремие, което ви е подарено. Пийте
при всяка възможност от извора на чистата и непорочна младост. Знам, че се
стремите, знам, че мечтаете, знам, че сънувате с отворени очи покорения Еверест
на прекрасните ви илюзии. Аз помня! И ще продължавам да помня, никога няма да
забравя. Приемете този вопъл на едно насила пораснало дете не като съвет, не
като укор или поучение, а като сподавен в завивките плач, искрен и личен,
недокоснат нито от светлината на лампата, нито от срама на собствените ми очи
видени в огледалото, облени в горчивите възсолени сълзи на самосъжалението. Не
се доверявайте на никой и на нищо, приятели мои. Дори и на мен недейте. Четете
приказки, където доброто винаги побеждава. Питайте всекиго за всичко, но не
бързайте да се съгласявате. Размисляйте, съдете и най-вече почувствайте кое е
хубаво и кое е лошо. Дори и недорасли, неприети на сериозно от никой, намерете
един речник на литературните термини и разберете какво е това метафора. Не се
опитвайте да виждате нещата, написани между редовете. Опитайте се да проумеете
самите редове и смисъла, който е вложен в тях. Защото, мънички хора, между
редовете няма нищо. Там е празно и пусто като в душата на възрастен, забравил
магията на собствените си желания. Точно там е великото нищо, запълнило
съществуването на вашите татковци и майки, до появата на вас, чудни пламъчета
надежда за завръщане във вълшебната гора на отдавна изгубеното. Мислете и не
приемайте наготово сдъвканото и изплюто от разни всеизвестни световни мислители
със спорно чуство за хумор. Тези облекли палтото на сериозността са хора, които
отдаааавна са се забравили, човеци, които са прегърнали суетата и са я направили
своя най-добра приятелка. Вие не знаете какво е значението на тази лоша думичка,
един от седемте смъртни гряха, не я използвайте, нямате нужда от нея, защото сте
естествени. Продължавайте да намирате смешното в онези чичковци, които четат
новините по телевизията, докато вашите родители се смущават и си обсъждат разни
работи със снишен глас. Вие притежавате най-ценното качество, изгубено по пътя
от много, много големи. Говорите и питате с висок и ясен глас, без да се
смущавате, защото с клетките и молекулите (те също са измислени от възрастните)
на цялото си същество усещате, че за нещата които трябва да се говори, се говори
точно така. Силно и директно. А за другите неща, за тях просто се мълчи.
Вярвайте в невидимото! Вярвайте така силно, както винаги досега. Вярвайте даже
още по-силно. Вярвайте, че утре ще бъде още по-интересно от днес, че ще ви се
случат още по-невероятни и красиви неща. Ако ми обещаете да вярвате, аз ви
обещавам, че ще ви се случат. Даже и по-невероятни. Ако някой ви каже, че някой
ден вече няма да ви има, той е лъжец! А такива, колкото и да ви е неприятно, ще
срещате всеки ден, даже не един или двама. И те ще ви лъжат за най-различни
неща. Ще ги четете както по страниците на лъскавите списания, така и по
влакнестата хартия на вестниците. Ще ги гледате както по осведомителните
бюлетини, така и по мултимилионните филмови продукции. Ще ги срещате както по
безбройните етажи на административните сгради, така и по тихите, почти безлюдни
улички, наситени с аромат на липа. Те не се различават нито по дрехите, нито по
цвета на кожата или пък по религията която изповядват. Няма точна рецепта която
да ви дам, за да ги разпознавате. Но един от добрите варианти, който аз
многократно съм използвал, е описан от един мой скъп приятел в една много малка
и нежна книжка, която горещо ви препоръчвам да прочетете и ако сте я чели, и не
си го спомняте(начина, да я препрочетете. Тя се казва "Малкият принц" и за
огромна моя радост все още никой не се е сетил да я набута под страшната
думичка, пак измислена и използвана от възрастните и лъжците - цензура. Няма
повече да ви губя времето с междуредия, скъпи мои братчета и сестричета.
Мечтайте и някой ден, може би ще се видим да помечтаем заедно. Моля ви от сърце,
не се докосвайте до тази помия, която ще излея върху главите на вашите родители
и по-големи братя и сестри - които всички някога са били деца, макар
единствената ми цел е да им напомня, че са забравили именно този факт.