Сбогом! Обичам те!
Със сълзи на очи отново стоя и не знам къде си ти и защо плаче моята душа.
Искам да съм силна, но не мога. Обичта не ми позволява. Не мога да бъда безразлична към това, което се случва и да се правя, че не ми пука. Напротив! Пука ми и то много, но никога вече няма да ти го покажа. Няма да ме видиш да плача. Няма да ме видиш слаба. Няма да разбереш, че ми липсваш. Липсваш ми и то много! Искам да вярвам, че всичко скоро ще свърши, но не съм сигурна дали ще е лесно. Да, края е прекалено близо и това ужасно много ме плаши. Страхувам се, че никога повече няма да те видя. Никога повече няма да чуя гласа ти. Никога повече да видя усмивката ти. А това боли, боли ужасно много! Никога не ще имам възможността да ти го кажа, просто защото ти си тръгваш, а аз искам раздялата да е по-лесна. Няма да забравя чувствата, които ме накара да изпитам. Няма да забравя как ме караше да се смея безпричинно. Няма да забравя как караше сърцето ми да бие лудо при всяка наша среща. Няма да забравя каква дупка остави в сърцето ми след това. Няма да забравя какво значеше за мен, и още си... Любовта си отива, а знам, че не мога да я спра. Дори и да искам, дори и тя да иска... Любовта си отива, а сякаш всичко е просто лоша игра. Любовта си отива, а всичко, което мога да направя е да се примиря. Любовта си отива, а аз искам с нея да умра. Не мога, не трябва, но искам... Искам с нея и аз да си отида, така както и дойдох. Никога не ще намеря отговор - „Защо?" Защо аз? Защо ти? Защо с теб? Защо така?
Искам да вярвам, че ще забравя... не, не, не теб... а нея. Теб не мога да забравя, дори и да мога, дори и да искам, а аз не искам. Искам само нея да забравя, да не пари толкова, да не тежи толкова, да не убива толкова. Искам ала дали ще мога? Дали искам? Дали трябва? Толкова думи, а без смисъл, без стойност... Нищо не мога да променя и ще се примиря.
Може би в някой друг свят, в някой друг живот, при други обстоятелства... ще имаме шанс. Копнея и вярвам, че е това е поне едно от нещата, което Господ ми дължи като отплата за цялата тази болка, която ми стовари. Докато чакам и се надявам, аз ще те обичам... Тайно...
© Теодора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко пъти съм се питала тези неща аз.. колко пъти.. колко пъти! Адски силно написано и въздействащо, защото е реално и истина и защото боли! Но запомни от болката и от проблемите се ражда един красив..бисер! Винаги има надежда...,колкото и да не ни се вярва!
-
Поглеждам и виждам нещо, което е познато на всички.Няма как да не го харесам,а в това аз виждам романтика,виждам всичко което е необходимо на един човек за да се чувства спокойно,за да вижда смисъла.Без любов няма смисъл, всеки го знае.Радвам се, че все още има, такива като теб, които вникват на дълбоко и пишат със сърцето си, защото най-доброто нещо създадено у човека е именно сърцето - то дава любов и приятелство.А това което ми хареса най-много е "Копнея и вярвам, че е това е поне едно от нещата, което Господ ми дължи като отплата за цялата тази болка, която ми стовари. - велик израз,великолепия на великолепията.Ще следя и другите ти произведения.Поздрав от Великия.
-
и аз обичам така тайно ... браво,прекрасно е ! ;(
-
СТРАХОТНО Е...
-
6+
Много ми хареса!!! -
Теди, наистина ме трогна. Чета и плача...в момента се чувствам по същия начин. Да, наистина боли, безкрайно много боли...но аз вярвам, че някой ден нещата ще се оправят, вярвам и ще продължа да вярвам! Повярвай и ти! Прегръщам те!!!
-
Мерси много на всички за хубавите думи..
-
Наистина стига до сърцето на човек!!!
-
Много боли, но нали зхаеш, че всичко отминава рано или късно...
-
Ах, докато го четях, имах чувството, че аз съм го писал и то за себе си. Познато ми е до болка това, което описваш. Трудно е. И аз си обещавам, че ще бъда силен, ама малко е трудничко. Не малко -а изключително. И като добавя и сладко-горчивата болка, премесена и с част от безсилността ми да променя нещо и да остана да се надявам, че все пак слънцето ще огрее и моята тъмна душа, става едно, още по-затлачено.
Относно самото произведение - думите ти са много хубаво подредени. Всяка една от тях е като едно малко камъче. Всички камъчета образуват една висока кула и само като махнеш едно от тях, кулата може да се срути............. -
В психологията на човека, любовта е една от най-скъпите и ценни чувства, които са силно-емоционлни, под действието на подсъзнанието ни. Ако две лица от двата срещуположни пола наистина доказват и показват силните си чувства и ако съдбата е решила те да бадат заедно /са родени един за друг/, то защо любовта да не бъде силна до такава степен, че и дори да се разделят, те отново да се обичат, но вече приятелски, което ни подсказва, че любовта не се "изпарява". Тя е "жива", тя "живее" в нашите души и емоции.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
