18 min reading
Казват, че най-ценният подарък, който можеш да подариш на някого е времето си. Повечето от тези срещи са пълна загуба на време, подарено ей така на непознат. Парадоксално излиза, че може би дори трябва да си благодарен за това, че именно ти си получил в замяна точно този дар от човека отсреща.
Всъщност, за това си даваме равносметка едва когато си кажем „Довиждане, до нови срещи!“ с половин уста, защото сме убедени, че нова среща няма да има. Остава урокът. Онова изгаряне от кибритена клечка в детството, което мигновено вгорчава първоначалното вълнение при възпламеняването на искрата.
Снимката му беше далечна. Горящият огън във фокуса на кадъра му изобразяваше неговия характер и в същото време обещаваше нежност и възможност за откровен разговор. Погледът му издаваше неговата целеустременост и вяра в достойното бъдеще, към което той вървеше с истинска непоколебимост.
Срещата бе кратка, но сякаш в паралелно измерение. Историите му бяха интересни. Разказваше ги с блага усмивка и поглед, к ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up