Сезони

(недовършено)

Пролетта... 

Плаваме с нетърпение, с жажда, с риск, с раздразнение от бавенето, с очарование и бързо забравящи се  досадни малки и големи бурички... проспиваме, все едно не са били, дъждовните дни, ветровитите дни, безветрените дни... всички те отлитат незапомнени, незабелязани в бързането ни към негово величество 

Лятото! 

Лятото, което съдържа в себе си всичко мечтано, всичко желано, всичко което да се живее, да се изчувства, да се изпие, попие, изпее... лятото плаваме без да мислим, всеки ден, без прогноза, без страх и опасения, без компас и без план... забързано, потно, солено, безсънно и безпардонно, без “дали” и “ако”... всепоглъщащо... падаме, ставаме, не усещаме раните, не се извиняваме за нищо... няма време за това... има още толкова за грабене... с пълни шепи, с пълна уста, с щедрост и разточителство...  до пълно изтощение... 

Есенно... 

... отрезняващо, с хладни тръпки, с все повече бурни дни, дъждовни дни, дни в които чакаме възможност, очакваме подходящи условия, изчакваме стихията да се укроти... започваме да планираме, да обмисляме, да преценяваме възможности - своите, на спътниците ни, на всичко, с което разполагаме... морето вече не се шегува. Показва ни го. Предупреждава ни. С оловното си небе. С тъмната си вода, с дълбокия тътен... Свършили са дните на прощаване на грешките, на безгрижността. 

Плаваме, когато ни позволи. Благодарни сме, когато ни дава възможности. Грабваме ги преди да са си отишли. И отново почти спокойно се приютяваме някъде на сигурно. До следващия път, до следващата слънчева милувка, нежен полъх... до следващия приканващ проблясък на кротост, като последно обещание... всеки път сякаш “за последно”... 

и дори и тогава се съобразяваме с ранните залези, с хладните вечери и студените вече нощи... швартоваме се по-отрано, по-сигурно, проверяваме всеки възел отново и отново, обмисляме всяка възможна опасност, опитваме се да се подготвим за все по-дългите престои... това ли е нашето пристанище? Ще пази ли от вятъра, ще пази ли от вълните? Докога да останем “на вода”, за да си запазим възможност да си открадваме по някой час, по някой миг още плаване... така макар само - ритуално?..