Времето минава, идват дни за мен за размисъл, времето е кратко - ще успея ли да кажа всичко на себе си, не знам. Знам само,че крачката, която смятам да направя, не е грешка, даже и да се разочаровам, а начин да възприемам и уча. Радвам се за всичко, което съдбата ми подарява, грешката ми е да позволя да бъда обсебена от случващото се, слабостта ми е във чувството, което ме обсебва, а то следователно разклаща моя свят. Страхът е голям от идващото, неслучилото се още, само че всичко, което спира лошите чувства е, че във мен няма и капка на колебание. АЗ знам, че трябва да съм там, на онова място, за да се изправя, колкото и голям да е страха, има нещо по-силно от това - да вървя напред, не ми пука дали ще страдам от своя избор, не мога да бягам, не мога да си позволя да съжалявам за изпуснат шанс. Сега така мисля, но знам, че когато съм там, ще забравя всички тези мисли, които ме окуражават и няма да знам къде съм и какво правя, има шанса след този ден да бъде разклатен света ми, но какв ...