В един момент летиш от щастие. Радваш се, че не си сам. Всичко е наред, виждаш само хубави неща... Живееш за другите. Усмихваш се постоянно, слънцето грее за теб. Чакаш да чуеш телефона да звънне и се наслаждаваш на гласа отсреща. Гледаш снимки, натискаш клавишите, от които струи любов и щастие. Споделяш с приятели, на които имаш доверие. Помагаш им в трудни моменти и се радваш, когато ти кажат няколко трогателни думи...
После се замисляш - това е добре. Аз съм им приятел. А те на мен приятели ли са? Какво знаят те за мен? Кога за последно са питали "Как си?" Кога за последно са контактували с теб, без да се оплакват за нещо и да чакат да ги успокоиш? Колко често се сещат за теб? Колко пъти са ти предлагали услугите си, а не да искат или търсят твоите? Колко пъти са те насълзявали, но от радост, от разбиране, от искрени думи? Изненадвали ли са те с трогателен СМС, безпричинно позвъняване, неуговорена среща?
А парите? Ракът на човечеството... Всяка война ставала заради жена. Ебаси глупо ...