2 min reading
Преси: -Млъкни бе, Преслава, пречиш ми!
Преслава: - Офф, че си скучна, никога не искаш да си говориш с мен!
Преси: - Ами ти постоянно искаш да говориш...
Преслава: - Все нямаш време за мен! Като сме сред хора, те е срам да ми говориш, като сме сами, си намираш друга "полезна" работа... Пффф, писна ми от теб...
Преси: - И сега ще млъкнеш ли?
Преслава: - Не! Обичам да ти е гадно...
Вече ме мислиш за луда нали? Е, може и така да е… Но това е един най-обикновен разговор между двете личности, родени в главата ми от и без това болния ми мозък. Не съм им слагала етикети, но колкото и да се надяваш, едната да е лошата, а другата добрата в моята извратена приказка – НЕ, не е така. По- скоро, едната мрази целия свят а другата само себе си… Не знам кое е по-малкото зло. Но днес не искам да ти разказвам за вътрешните си малки, смешни борби, днес искам да ти кажа каква е ползата от личностното ми разстройство. Тези две кокошки в главата ми ме объркват, побъркват, подлудяват, правят ме слаба, нервна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up