Дали невежата, който никога нищо не е видял, никога и нищо не е изпитал или този, който е преживял много е по-щастливият от двамата?

  Щастието е доста имагинерно. В един момент смяташ, че имаш всичко, което ти е необходимо, а в следващия по някаква случайност нещо или някой нахлува в живота ти и ти показва, че това, което си държал в ръцете си до този момент е било някакво бледо подобие на това, което държиш в момента.

  Изведнъж осъзнаваш, че има толкова много неща, които си искал да направиш, а по някаква причина си прибрал всички тези мечти и желания в малката кутийка в дъното на шкафа си за дрехи. Решаваш да я отвориш и осъзнаваш какво си бил и в какво си се превърнал. Разбираш, че има друг живот и други желания - ТВОИТЕ.

  И всичко това само заради това, че в ръцете си държиш нещо, което никой никога не ти е предлагал до този момент... държиш едно бурканче сладко от череши.            

  Толкова е вкусно, че те е страх да го опитваш а само си близваш от време на време, за да имаш за по-дълго.

  Проблема е, че когато си намокриш ръцете буркана става хлъзгав като риба току що извадена от водата и в повечето случаи го изтърваш. Веднъж, два пъти и на третия вече се е счупил и тогава КРАЙ. Всичко свършва изведнъж, като отрязано с нож. няма го вкуса, няма го удоволствието, няма го това, което те е направило щастлив.

  И отново кой от двамата е по-щастлив?

  Този който си е седял на сигурно и го е било страх да излезе навън за да получи и той своето бурканче или този, който го е имал дори и за няколко мига. Нямам отговор на този въпрос, но знам, че този, който си е изтървал щастието е направил опит да го има при себе си и няма да забрави вкуса му никога ще се опитва по всякакъв начин да събере разсипаното и да го пресипе в някакъв съд въпреки, че ще изгуби част от количеството останалото ще е там и ще бъде пазено още по ревностно, а другия... другия е страхливец.