Някой е казал, че "Раят е там горе - на небето, а Адът тук - на земята."

Често пъти един слънчев ден може да те ощастливи до такава степен да си помислиш, че си в Рая. Мислиш си: "Толкова е хубаво, прекрасно, дори съвършено." И като перифразирания закон на Ом (за съпротивлението), точно след като гласно си изрекъл мислите си, предизвикваш обратното по силата им явление. В случая, ако не на следващия час, то на следващия ден, времето е ужасно.

Сякаш Някой иска да ни каже: "Живеете в Ада, а не в Рая - затова не свиквайте с хубавото. То се проявява рядко, за да ви напомни, че Щастието е за тези, които са го създали. Не вас - чакащите "отгоре" да им дойде."

Наскоро сестричката ми ми писа следното:"Знаеш ли, че не сме създадени да бъдем щастливи. Създадени сме да даряваме щастие и да помагаме на хората. Защо хората плачат?"

Намирайки се в дълбок творчески застой, нейните мисловни и душевни лутания, ме провокираха. Защо хората плачат? И какво е Щастието?
Отговорих и следното:"Родени сме, за да търсим Щастието и да го намираме там, където сме го създали - в хората, на които сме дали добро и сме ги усмихнали. А плачем, когато не са ни разбрали, оценили и не сме получили възвръщаемост на добрината ни."

Истинското Щастие е свързано с Любовта, а тя - с Добрината.

Щастлив е и онзи, който има всички материални човешки страсти, но в душата му е празно и самотно. Той притежава вещи и лъжливи приятели, но няма искреност край себе си. Щастлив ли е? Само привидно.

Имало е дни, в които съм нямала нито една стотинка в джобчето си, но на лицето ми е сияела чиста и искрена усмивка. В очите ми е греела една насмешка към парите; към магазините, отрупани с какво ли не, свъразно с човешката суета; към закусвалните с такова многообразие; към скъпите коли по големите варненски кръстовища. И ми е ставало все по-весело, по-леко и независимо. Нямала съм пари, но съм имала съзнанието,че с тях не мога да си купя приятелите. Защото в моите приятели виждам частица от себе си и като събера всички частици, сглобявам живота си. Всеки от тях отразява определен период, който сме извървели заедно. В радост, тъга, сълзи, гняв, разочарования, лудории и какво ли не. Те са били до теб и са ти дали моралната си подкрепа, а не те е утешавала една пачка с пари.

Имаше и много хора, които така и не ме разбраха. Жертвах собственото си щастие, за да им давам шанс след шанс да проявят доброто в себе си. Защо ли?
Винаги ще вярвам в Доброто, колкото и да се разкъсвам вътрешно от болка. Ще мразя, но накрая винаги ще прощавам, защото лошите емоции вредят на мен.

Егоист съм! Затова правя хората край себе си щастливи.
Импулсивна съм! Защото обичам разнообразието, изненадите и адреналина от Неизвестното.
Агресивна съм! Ранявам близките си, но и повалям враговете си със същата сила.
Неконтролируема съм! В повечето случаи губя от това, но и показвам, че никой няма власт над мен.
Влюбена съм! В живота, в доброто, в Любовта. Без нея съм един робот. Не обичам роботите - безчувствени са.

Щастието - как да го открием, когато вътрешно всичко в нас плаче и сме отчаяни?
Излез... и действай! Въпроса е просто да направиш нещо нетипично, както пее скъпата ни Ивана. Щастието е в различното, непознатото, повдигащо адреналина ти, отварящо сетивата ти, каращо сърцето ти да бие силно - до пръскане, до спиране!
Емоцията - една усмивка. Чувството, че си жив.

Всичко това го има в изобилие тук - в Ада. Тук се бориш до последна капка кръв за Щастието си, а то е във всяка глътка въздух; всеки допир до чистата вода; в пясъка под крачетата ти; в тревичката, по която стъпваш; в писъците на гларусите; в жуженето на пчеличките; край родителите, играещи си с дечицата си; компаниите младежи, смеещи се; хванатите за ръка баба и дядо; влюбената двойка.
В Рая има достатъчно време за спокойствие, почивка, отдих... и мислене.
В Ада се бориш за по-меко легло в Рая след това.

Щастието е в онова, до което Човек няма намеса - чистата жива природа, защото то е част от Съвършенството на Рая, останало в Ада. Съвършенство, което Човекът не разбира и не оценява, затова го унищожава. Не вярваме в Съвършенството. Не съществува Съвършенство, създадено от Човека, защото самия той не е съвършен.

Щастието ни е в ръцете на хората, които самите ние сме избрали. Дали сме и сме получили.
Има ли Възвръщаемост, има и Щастие. Първо, ние избираме кой да ощастливим, правим го и после се надяваме Щастието само да дойде при нас. Без да дадем, не можем да очакваме да вземем.

"Бъдете щастливи!" е глупаво да ви го казвам и пожелавам, защото не съм с магическа пръчица.
Пожелавам ви да бъдете добри, искрени, състрадателни и усмихнати. Така Щастието само ще ви намери. Нека Любовта в сърцата ви да не тлее, а да грее - все по-ярко и все по-топло!