Dec 21, 2006, 6:24 AM

Щастлива и глупава 

  Essays
2348 0 4
2 min reading
Всяка сутрин се събуждах усмихната и започвах деня с песен. Бях щастлива. Щастлива и глупава. Бях щастлива, защото бях глупава. Виждах, че хората се усмихват, затова и аз се усмихвах. Светът беше толкова красив и съвършен. Бях заобиколена от усмивки и любов. Мама обичаше тате, тате обичаше мама, навън се чуваха само детски смях и песни. Имах приятели, на които винаги мога да се доверя, и пухкаво кученце, с което да си играя.
Кучето е едно прекрасно животно. Умно, вярно, любвеобилно. Но все пак животно. Защо казваме, че човек се "принизява до животинското"? Какво е животното? То е просто едно същество, което се ражда, създава потомство и умира. И то, също като човека, обича своите деца и се грижи за тях. Следователно животното също може да изпитва любов. Истинска и чиста любов. Животното е много по-висше от човека. Защо ли? Защото животното не лъже, не краде, не обижда и не убива себеподобните си. За разлика от човека. Животното убива, за да отцелее, водено единствено от глада си. Но чо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниа All rights reserved.

Random works
: ??:??