Искаш да изтръпна от твоята целувка,
която да разкъса сърцето ми на сбогом.
Да не оставиш сила за една преструвка,
която да скрие, че болката е много.
Искаш да усетиш студените ми пръсти,
умиращи без топлината на ръцете ти.
Да не могат в молитва да се скръстят
и да няма спасение за сърцето ми.
Искаш очите ми да ослепеят от сълзи
и да онемея от молби да останеш.
Да си в диханието ми през идните дни,
а ти за мен да можеш да забравиш.
Искаш това сбогуване и таз раздяла,
за да си докажеш колко те обичах.
Да узнаеш, че и живота си бих дала,
и бе единствения, на когото се вричах.
Но знаеш ли, точно в този страшен миг,
когато не потрепнеш от болката в мен,
сълзите ще скрият твоят светещ ореол
и аз ще мога да видя, че си просто човек.
Ще те погледна, както гледам всеки
и мнимата ти сила ще се заличи.
Ще узнаеш, че любовта ми бе толкова силна и истинска, че да прости всичките ти човешки прегрешения, да възпее и малките добрини, да те погледне с възхита.
Ще узнаеш, че нейната сила направи и теб силен, за да бъде живота по-лек и много по-красив, за да имаш времето да ме обичаш, дори не тъй силно, но истински.
Ще узнаеш, че нищо не поисках от теб, а се молех да имам дните на живота си, за да ти отдам всичко, за да споделя с теб величието и безкрайността на обичта.
Ще узнаеш, че без тази любов ти си по-беден от преди, защото очите ти са вече отворени, но когато си сам, те ще виждат само обсебващата пустош.
Ще узнаеш, че не е трудно да ме обичаш, трудното е да останеш достоен за моята любов, защото тя е изповяданата от Бог, безкористна и всеживееща.
Ще узнаеш, че не можеш да имаш тази любов, не можеш да я подчиниш или да я направляваш, защото тя е всесилна, а ти можеш само да бъдеш неин дом.
Ще узнаеш, че когато тя си отиде, не опожарява след себе си, но остава празно всичко и то е непосилно пред разрухата, идваща с времето, носещо безсилие.
Ще узнаеш, че тази любов е единственото истинско нещо, че тя в различните си форми и измерения изпълва всичко стойностно и красиво на тази земя.
Ще узнаеш, колко много имаше, как го получи без никакво усилие, защото тази любов идва без да те попита, без да я търсиш и без да иска наивни битки със съдбата.
Ще узнаеш всичко...
Ще узнаеш, че направи най-голямата лудост - обзет от нейната сила, поиска да я подложиш на изпитание, защото не й дари вярата си, едиствения й знак.
Ще узнаеш всичко...
Когато тя ме вземе на ръцете си и ме понесе към своята обител, за да излекува раните ми и възкреси вярата ми, за да върне силите ми да простя...
Ще узнаеш, че изгуби всичко!
На тези, който носят в себе си такава любов. На тези, на които им трябва малко, за да дадат много.
Нека бъдат храм за тази любов, за да остане на земята!
© Даниела All rights reserved.