Имам ли моралното право да се произнасям по темата, уважаеми читатели? Категоричният ми отговор е - да! Защото прекарах 40 години над белия лист в търсене на отговора на въпроса от заглавието. Защото изпитах на собствените си плещи смазващата тежест на лутането. Защото чувствах прословутия страх пред празния лист, който предизвиква нерешителност, коя да бъде първата написана дума върху него и ще има ли сили вдъхновението да продължи след нея по беглия път, който тя загатва. Минал съм през всичко в това нелеко направление. Пътят от праведника до еретика и обратно, но вече на по-висока кота. Там накъдето някога се бях запътил, търсейки своето словесно Елдорадо, аз отТам сега се завръщам. Разбрах, че смисълът на Словото е в това да се избавим от думите. Да ги разглеждаме като черупки, в които е затворена свещена празнота, но празнота различна за всяка една от тях - празнота подлежаща на съединяване. Самите думи са като елементарни частици, като корпускули. Важна е вълната, която пренасят. ...