Първото значение на думата "отечество" в тълковния речник е "страната, в която живея, родина". И наистина по-голямата част от хората, които са се родили на българска земя, разбират тази дума само и единствено по този начин.

 Много хора не правят разлика между държава и родина. За мен природата, народът и ценностите са отечеството. А държавата е политическата форма, служеща за организиране на обществото; както и територията, върху която се разпростира. Земята, народът, ценностите, които съставляват единството на света, в който сме се родили, който обичаме, който ни обгражда и възпитава.

     По мое мнение, отечеството се разпада. Все повече хора напускат родината ни, все повече хора не ги е грижа за нея, все по-малко хора спазват обичаи и традиции, все по-малко хора познават тайнствените красоти на природата и историята на нашата земя България.

     Всяко поколение се възпитава да обича родната си земя и да следва дълга към родината. Защо тогава хората я напускат? Защото се разминават реалността и идеала. Но защо не се опитаме да осъществим идеала си, без да разрушаваме отечеството си? Ако за етноса обединяващи са земята, народът (кръвта) и вярата, то за нацията това единство се осъществява и от общите културни и исторически ценности. Нацията се формира и обвързва в по-различен порядък. Когато тези ценностни опори се разпадат, се разпада и отечеството. Ценностните опори, които са потъпкани, опорочени, превърнати в средство за манипулация вече не обединяват, а разделят. Тогава се явява пропастта между държавата и институциите й, които обслужват само една част от обществото и народа. Съвременният българин е разочарован, изгубил е вяра, път и посока. Окаял се е в онзи ценностен хаос, койтп е познат от литературата и поставен остро от творците и интелектуалците в кризисни ситуации. Но днес като че ли не е време за духовни ценности и нравствени ориентири, властва материалния интерес и той погубва ключови символи, затова разочаровани хората бягат. Аз искам да остана в родното си място и да бъда учителка. Образованието ме вълнува най-много. Нека останалите мои сънародници постъпят също така, без значение дали за тях образованието, екологията, здравеопазването или политиката са им приоритет.

     Отечеството ни се разпада точно заради младите хора. Всяко следващо поколение е по-неграмотно, по-мързеливо и по-нехаещо от предишното. Предпочита да напусне родината си, за да отиде на чуждо място, далеч от семейството си, където, без образование, ще представлява евтина работна ръка. Няма желанието да съхрани националната си идентичност.

     Разпадането на единството е разпадането на отечеството. Не сме ли единни, ще унищожим природата, ще забравим историята си (доколкото я познаваме), сами ще затрием това, що наричаме отечество.

 Държавата и институциите имат задачата да обединяват чрез законите, да утвърждават ценностите и да поддържат националната идентичност. А дали се получава? Хората сме в основата на всичко. Има такива, които желаят българската нация да бъде единна и да опази отечеството си, но има и такива, които поставят себе си преди нея и я напускат, за да имат по-добро бъдеще. 

 В случая вторите са повече и по този начин съсипват бъдещето на отечеството и на тези, които го обичат.

     Кралят Слънце е казал: "L'Etat, c'est moi!", в превод: "Държавата, това съм аз!". Докъде ще стигнем, ако разсъждаваме по толкова егоистичен начин? Как ще постигнем запазването на единството? 

     Напразно ли е създал хан Крум писаните закони? На мен въобще не ми се иска да е напразно. Още в Средновековието, българските владетели са се опитвали да обединят две племена- славяни и българи. Направили са го.  А ние сега, сами българите, се опитваме да направим точно обратното- да постигнем разрушение на държавата, което разрушение ще доведе до разрухата на отечеството ни.

     Искам моето определение за отечество да провокира не само връстниците ми, а дори и по-възрастните хора да обмислят какви чувства изпитват към родното си място, към сънародниците си; дали са хора, които искат да се откажат лесно от миналото си или са хора, които са готови да се борят.

     В крайна сметка знаем ли какво значи отечество и след това ще го запазим ли, зависи от нас, българите. Също и от това- как ще възпитаме децата си, като честни и добри хора, които държат на думата си или ще ги научим да бъдат лоши и да постъпват грозно.

     Всички ние трябва да се обединим и да запазим смисъла на думата "отечество".