Хората приемат по различен начин щастието. За едни щастието е да си здрав, за други - да пътуват в Космоса, а за трети да притежават много пари. Според мен щастието е най-истинско, когато се получава от постигната цел, и колкото по-значителна е тази цел, толкова е по-дълбоко щастието. От личен опит аз зная, че една отлична оценка, една добра постъпка, или един успешен ден могат да ни зарадват и да оставят за дълго време приятно чувство в душата ни. Това обаче не означава, че целият живот на човека е щастлив. Няма готова рецепта за щастието. Най-трудната задача на всеки от нас е да си създаде представа за щастието и да намери пътя, който ще го отведе до него. Наготово то не се получава, трябва да се завоюва и спечели... Когато сме стигнали нивото в това сиво и трудно ежедневие да се стремим съзнателно към определена цел и постигайки я, да я следва, тогава човек може да се чувства щастлив. Щастието е като музиката, като хляба и водата, като усмивката и състраданието. Ние не можем без него, ние се нуждаем от него, но трябва да го заслужим!!!
© Елеонора Цветанова All rights reserved.