Що е то  „романтика” и има ли тя място  в съвременния свят

Есе  от  Анна  Вакарелова

   Думата   „романтика”  предизвиква  у  всеки  човек  различни  представи.   За  едни  тя  е  вечеря  на  свещи  с любим  човек,  за  други – красив  морски  или  планински  пейзаж  с  изгрев  или  залез.  Повечето девойки  пък  изживяват  романтиката  като  чаровен  принц  или  смел  рицар  в  бляскави  доспехи,  дошъл  да  ги  спаси  от  някаква  беда.  Има  хора,  за  които романтиката  е  магията  на  танца,  а  за  влюбените – дългия житейски път, по  който  те  вървят заедно,  хванати  за  ръка.

    Това са  само  част  от  значенията  на  думата  „романтика„, но не са всички.  Според  „Речник  на  чуждите  думи  в  българския  език” (изд. на БАН, 1982г.)  романтика  е  „емоционално  преживяване,  стимулирано от мечтата  за  прекрасното, основна  черта  на  романтизма  като  тип  на  художествено  обобщение”.  Производните  на  „романтика”  също  водят  към  подобни  тълкувания:

-         Романтик – „човек,  склонен  към  мечтателност  и  идеализиране  на  действителността”

-         Романтичен – „който е изпълнен с романтика; поетически  настроен, мечтателен,  любовен”

-         Романтичност – „мечтателност, сантименталност” (Речник  на  чуждите  думи  в  българския  език)

 От  всичко,  казано  дотук  може  да  се  приеме, че  романтика – това  са  мечтите  на  хората,  за  по-добър живот и  по-справедлив и  благороден свят.  В  частност – това  са  личните  желания   и  копнежи  на  отделния  човек,  независимо  какви  са  те – любов,  верен  приятел, спокойствие,  чиста  природа.  Понякога  тези  мечти  може  да  са  за  нещо  наглед нещо  дребно  и  незначително,  но  необходимо  като  някакъв  предмет или  собственост – таблет,  лаптоп,  автомобил,  ново  жилище.  Други  мечти  може  да  са далечен и неосъществим  блян;  тогава  човек  има  чувството,  че  също  като   героя  на   Мигел  де  Сервантес – Дон  Кихот се  бори  с  вятърни  мелници  за  тяхното  постигане.

       Направи  ми  впечатление,  че  информацията,  която  намерих  в  Интернет – Google  за  романтиката  на  пръв  поглед  ми  се  видя  твърде   оскъдна.   Ето  какво  прочетох там,  основано  на  тълковен  речник „Това,  което предизвиква  положителни  емоции, приповдигнато,  спокойно настроение„.  Кратко е  и  значението  на  думата  романтичен – „който е  изпълнен  с   романтика,  сантиментален,  нежен, мечтателен,  лиричен,  романтична  любов”. Ако  човек  се  замисли  обаче тези  значения  на  думата  „романтика”  илюстрират  най-ярко и пълно  нейния смисъл – мечта,  желание или  преживяно събитие,  които водят  до приятни  вълнения. 

      Най-достоверни   примери   за  романтика  от  действителността  могат  да  се  намерят  в  социалния  проект  „Предай  нататък„  на  водещата  Наталия  Симеонова.  Изпълняване  на  различни  мечти  и желания,   примери  за  това  как   двама  влюбени  са  заедно  и  се  подкрепят,   въпреки  сполетялите  ги  злополуки са  само част  от предаването,   в   което   приятели,  колеги  и  роднини  искат  да  направят  живота  на  избран  от  тях  човек  по – добър и  да  му  доставят  радост  и  щастие.  Най – ярък  романтичен  образ  от  литературата  за  мен  си  остава  рижата  Анн   Шърли  от  романите  на  Луси  Монтгомъри.  Нейната  детска  мечта  за  рокля  с  „буфан  ръкави”  преминават  в по-рели  - да  стане  учителка  и  да  се  омъжи  за  любимия  си  Гилбърт Блайт.  Както  във  всеки  роман  и  трите   желания  на  Анн  стават  реалност,  а  със  своя  чар,  пламеноност  и  доброта  червенокосата  героиня  успява  да   въздейства  най – напред на осиновителите  си Матю  и  Марила Кътбърт, а след това и  на  всички  затворени и  консервативни  хора,  с  които  се  среща.  Философски  израз  на  романтината  се  открива  в  книгата  на  Антоан  дьо  Сент  Екзюпери  „Малкият  принц”.  Малкият  принц  изпитва  силна  любов  и  привързаност  към  своята  роза  и  иска  да  я  защитава  от  всичко,  дори  от  една нарисувана  овца.  А  в  един  разговор  лисицата  открива  на  момчето  тайната  на  постигането  на  душевен  мир,  хармония  и  любов:  „Най-хубавото  се  вижда  само  със  сърцето.  Най-същественото  е  невидимо  за  очите. ........ Твоята  роза  ти  е   толкова  ценна,  поради  времето,  което  си   загубил  за   нея.” (Антоан  дьо  Сент  Екзюпери,  „Малкият  принц”, изд. Анубис,  1991г.).  Още  един  пример  за  романтика  в  литературата  е английската  писателка Джейн  Остин.   Ще  посоча  нейния  роман  „Гордост  и   предразсъдъци”.  Сюжетът  на   книгата  се  развива  около   семейство   Бенит  и   петте  им дъщери.   Г -жа  Бенит  мечтае  да  види  децата  си   сполучливо  омъжени и  непрекъснато  ги  подтиква  към  това.     Също  така  героите  на   Джейн  Остин   водят   пълнокръвни  и  съдържателни   разговори,  не  се  ограничават   като  съвременните  хора  само  с  няколко  изразни  средства.   С  други  думи  днешният  забързан  човек   сякаш  е  загубил  способността  си   да  разговаря.

       Намират  ли  обаче  всички  тези  качества  на  романтиката  в  съвременния  забързан  прагматичен свят? Тя се изгуби във всички  битовизми, борба за оцеляване  и  масовата  култура  на  поп  фолка  и   забогателите  мошеници  и   политици,  насаждана  най – вече  от  медиите  у  младото поколение.  И  не  само  това – борбата  за  равенство и   еманципация  на  жената   измести  традиционната  роля  на  мъжа  като  кавалер,  закрилник  и   печелещ  парите  в  семейството.   Съвременната  жена  вече  не  чака  принца  на  бял  кон  и   рицаря  в  бляскави  доспехи,  а   иска  да  е  независима  и  гради  кариера.  Вече  тя  сама   шофира,    не  чака  мъжа  да  отвори   вратата   на   колата  или  преди  това  на   каретата, за  да  слезе. 

     В  градския  транспорт  често  се  наблюдава  следната  ситуация:  млади  хора,  предимно  тийнейджъри   седят  на   стола  със  слушалки  в  ушите,  а  около  тях – възрастни  хора,  пенсионери  стоят  прави.   Уважението  към  възрастните  хора,  което  за  съжаление  все  повече   изчезва,  също  е  част   от  романтиката.  В  миналото  остана  идиличния  и  морален  патриархален  бит,  описан  в  произведенията  на  Иван  Вазов,  Елин  Пелин,  Йордан  Йовков,   Тодор  Влайков.  А  изразните   средства  на  днешните  младежи   дори  не  са  за  обсъждане – всяка  втора  дума,  която  се   чува  от  тях  е  „аре”,  „брато”  и   други   подобни  жаргони.

       Съвременната  градска  среда  напълно  е  лишила  хората и от   красиви    пейзажи   с   изгреви  и   залези.  Днешният  урбанизиран  човек трудно  може  да  види  картината,   описана   от  поета  революционер  Христо  Ботев  в  стихотворението  „ Хаджи  Димитър”:

                       „Настане  вечер – месец  изгрее

                       Звезди  обсипят   сводът  небесен

                        Гора   зашуми,  вятър  повее, -

                        Балканът  пее  хайдушка  песен!”

(Хр. Ботев, „Хаджи  Димитър”, Интернет – Google) 

        А  къде  във   всичко  това е мястото  на  мечтите?  Те  също   изчезнаха  в  темпото,  което   налага  съвременния   начин  на  живот.  Улисани  в  стремежа  да  осигурят  прехраната   на  семейството  си,  повечето хора  нямат  време  да   осъзнаят  собствените  си   желания  и   копнежи  и   да  се  борят  за  тях.

        Въпреки   всичко   романтиката  е  необходима  на   човека,   за   да   направи  живота му  по – ведър,  смислен  и   наситен   с   положителни   емоции.   Вярвам,   че  тя  никога  няма  да   изчезне   напълно   и   все   още   има  хора,   които  не  се  страхуват   да   кажат:  „ Имам   една   мечта”,  както  е   направил  Мартин  Лутър  Кинг,   известният  цветнокож  борец  за  равни  права  на  негрите  в  САЩ.  И   да   се  борят,   да  се  борят  за   постигане  на   лично  щастие  и  любов или за избрана   от  тях   справедлива   кауза.

        Накрая  бих   искала   да   илюстрирам   романтиката   с   един   мой   поетичен  опит:

СПИ

             „Спи  в   своето   бяло  легло,

              Спи   и    сънувай  света   свеж  и  розов  като   утринта,

              Спи   и     сънувай   света  чист  и   непорочен  като   Девата,

             Спи   и  сънувай   света  бял   като  като  разцъфнала  бяла  роза,

             Спи   и   сънувай   света  с  чиста  обич  изпълнен,

             Спи   и  сънувай   света   такъв,  какъвто   ти   го   желаеш,

             Спи   и  сънувай    света   такъв,   какъвто   не  е.”